bg en
Художествена литература

Художествена литература

Романи, разкази и художествени пътеписи, които апетитно разказват истории на хора и отношения, събития и места, традиции и нрави, вино, храна и ресторанти – с нашите книги ще откриете един нов литературен свят, свързан с човешки емоции и съдби, но и с вкусовете и ароматите като неделима част от световната култура.

Угощението на Бабет

Угощението на Бабет

За пръв път на български език се появява прочутия разказ на датската писателка Карен Бликсен, “Угощението на Бабет”, по който е създадена великолепната едноименна кинотворба, спечелила “Оскар” за чуждестранен филм през 1988. Литературният първообраз на филма е част от книгата “Угощението на Бабет и други анекдоти на съдбата” на Издателство Гурме - четири необикновени истории, четири класически литературни перли.   
С този сборник от разкази легендарната датчанка Карен Бликсен, Издателство Гурме за пръв път се обръща към класическата литература. 
Баронеса Карен фон Бликсен-Финеке (1885–1962) е датска писателка от аристократичен произход, известна и под псевдонима Исак Динесен. Освен „Угощението на Бабет“, чиято великолепна екранизация е отличена с „Оскар“ за чуждестранен филм през 1988, световна слава й носи преди това автобиографичния й роман „Извън Африка“ - нейната равносметка за живота й в Кения. Едноименният фил със звездното участие на Мерил Стрйп има цели седем награди „Оскар“.
Разказите „Анекдоти на съдбата“, част от които е и „Угощението на Бабет“ са последната книга, публикувана през живота на Карен Бликсен. Излиза в Дания през октомври 1958, а същата година и във Великобритания и САЩ. Историите, подобни на притчи, се занимават с връзката между живота, духовния свят и изкуството и са едни класически литературни перли – увличащи и вдъхновяващи. В тях авторката смесва свръхестествени елементи, религиозен аскетизъм, еротични нюанси и култ към изкуството с една аристократична представа за живота. Бликсен винаги е подчертавала, че е разказвачка на истории в най-традиционния смисъл. Вдъхновение черпи от Библията, 1001 нощи, творбите на Омир, исландските саги, Бокачо и приказките на знаменития й сънародник Андерсен.
Книгата „Угощението на Бабет и други анекдоти на съдбата“ съдържа четири разказа: „Ловецът на бисери“, „Угощението на Бабет“, „Неумиращата история“ и „Пръстенът“. 
„Ловецът на бисери“ задава въпроса каква е цената на това да бъдеш творец и духовна личност. Трябва надежда, трябва копнеж и кураж да рискуваш. „Защото без надежда човек не може да танцува“, „без надежда не може да се лети“, „без надежда никой не може да разказва.“ В контраст на тази гледна точка старата риба-куфар твърди, че щастието е хармонията, постигната с отказа от надежда или риск. „Нямаме ръце“, казва рибата, „поради което не можем да пренесем нищо със себе си и по този начин никога не се изкушаваме да променяме нещо в съвършената природа на Твореца.“
„Угощението на Бабет“, най-известният разказ в сборника, е история за една френска готвачка, която е избягала и намерила убежище при малка, дълбоко религиозна общност в Норвегия. Бабет, която години наред не успява да даде израз на истинския си талант, получава тази възможност на едно юбилейно празненство. Тя приготвя пищна, изискана и забележително вкусна вечеря за събирането на религиозни аскети и така ги въвежда в света на истинските усещания и удоволствия.  
В „Неумиращата история“ богатият англичанин мистър Клей, в желанието си да демонстрира своята власт над живота и презрение към изкуството, решава да превърне една легендарна небивалица, която от векове се разказва от уста на уста, в истинска случка. Това е неумиращата история за заможен възрастен мъж с млада жена, който иска да продължи семейната си история, така че плаща на млад моряк, за да направи дете на жена му. Рационално мислещият г-н Клей не иска да има нищо общо с художествени измислици – той приема единствено реалността. Затова се опитва да изличи историята като я превърне в действителност, ала по този начин дава начало на нова история – онази, която Бликсен разказва. 
„Пръстенът“ може да се разглежда като типичен за литературата на Бликсен и заедно с това, като доста различен спрямо най-характерния й начин на изказ. Действието на разказа се развива в Дания през ХVІІІ век, което лесно го вкарва в своеволния архаизъм на Бликсеновите истории и заниманията й с основни понятия като лично самопознание, сексуалност и съдбовност, познати от другите й разкази. Но в „Пръстенът“ има една простота, която липсва в останалото й творчество. Със сбития си стил той наподобява народна приказка или средновековна сага и се придържа към класическия разказ и единството на време, място и действие, като изследва начина, по който насилието пречупва, но едновременно с това калява характера. 
Постоянният секретар на Шведската академия Петер Енглунд нарича „грешка“ факта, че на Бликсен не й е била присъдена Нобелова награда за литература още през 30-те години. Макар че така и не получава наградата, тя остава трета в списъка след Греъм Грийн през 1961, годината в която нобелист става Иво Андрич. И макар че не става нобелистка, тя остава в историята на литературата като въздействащ, необикновено разкрепостен и силен автор.

 

Прочети повече

автор

преводач

ISBN

корици

е-книга

страници

купи

-

9789542917878

меки

-

184

подобни книги

Може и без хайвер - книга 2 left arrow
Може и без хайвер - книга 1 left arrow
Сладка теорема left arrow
Да готвиш за Пикасо left arrow
следващи

следващи

Затвори прозорец